Представеният "План за възстановяване и устойчивост на България", в същността си, е един популистки маркетингов продукт и съвсем далече от истински времево и целево таргетиран „план” и още по-малкото икономически и финансово обоснован. Липсват предвидени намерения и предложения за структурни реформи в посочените за финансиране сектори и политики, за да бъде обещаното „изливане”на огромен паричен ресурс от милиарди лева в тях, целесъобразно и ефективно поне в средносрочен хоризонт. Притеснително е, че в някои от тези сектори - като дигитализацията и електронното управление, вече бяха отделени и отчетени като усвоени около 3 млрд лв., без да бъдат постигнати видими резултати и ефективност.Това е особено видно в днешните кризисни дни на пандемия, при изцяло бюрократично, несинхронизирано и затънало в бумащина здравеопазване.
